В защита на зърнопроизводителите в Бразилия

В средата на 20-ти век Cargill с готовност планирал да разшири своето глобално присъствие, като навлезе на южноамериканския пазар. Когато през 1948 г. получил тази възможност, президентът на Cargill Джон Макмилън младши се захванал със задачата.

Действието на навлизане в Южна Америка било необичайно за Cargill още от началото. Международната общоикономическа корпорация (International Basic Economy Corporation, IBEC), компания основана от Нелсън Рокфелер с цел да се подобри стандарта на живот чрез бизнес, достига до Джон младши за установяване на партньорство. Джон младши се възползвал от случая, смятайки го за възможност да установи официално присъствие в района на Южна Америка. Заедно двете компании създали Cargill Agricola e Comercial S.A. (CACSA).

С функциониращата нова компания съдружниците започнали да работят за решаване на един дългогодишен проблем за зърнопроизводителите в Бразилия: загуба на царевична реколта поради недостатъчен капацитет за съхраняването й. Царевицата се радвало на голямо търсене заради хранителните му качества, но и защото от нея след мелене се получавал богат асортимент от продукти – от нишестета до сиропи и суровина за текстилното производство. В усилието си да запази реколтата и да подобри транспортирането й CACSA изградила два зърнотранспортьора (един в Оуриньос, Сао Пауло, и друг в Арапонгас, Парана). Тези съоръжения предоставяли на фермерите достатъчно място за съхранение, като им позволявали да предпазват реколтата си от гъгрици и други фактори, влошаващи състоянието й, както и да забавят продажбите до повишение на цените.

Освен повишаване на капацитета за съхранение CACSA съсредоточила усилията си за подобряване на комуникациите между двете железопътни системи в Бразилия. Компанията работила с двете железници, като сключила споразумение, при което станало възможно зърното да се товари от едната железница и да се доставя на другата без да е необходимо претоварване. За да стимулира по-бързото транспортиране на реколтата, CACSA също така създала директен железопътен маршрут до мястото, което щяло да стане в крайна сметка най-натовареното пристанище в Южна Америка: Сантос.

Независимо от положителното въздействие на CACSA върху зърнения бизнес, допълнителните проблеми свързани с транспорта, националното законодателство и липсата на пазар за фючърси ограничавали доходността. През 1957 г. Cargill продал дяла си и напуснал бразилския пазар.

Въпреки че опитът със CACSA не продължил дълго време, той подготвил почвата на компанията за бъдещи успешни начинания в Бразилия. С по-добро разбиране на изключителните предизвикателства и възможности на страната Cargill направил успешно завръщане през 1965 г., като въвел по-доходоносна царевична култура от хибридни семена.

Независимо от първоначалните трудности решението на Джон младши компанията да се разраства в Южна Америка се оказало успешно, след като Cargill се развил до степен на най-голям агробизнес в Бразилия. Днес компанията изнася ежегодно милиони тонове екологична соя от модерния си терминал за зърно, изграден на брега на река Амазонка в Сантарем. Като един от основните производители на храна в Бразилия , а днес и най-голямо предприятие за преработка на какао в Латинска Америка Cargill разполага с фабрики, складове, пристанищни терминали и представителства в близо 160 града в цяла Бразилия. Приветстван за усилията си от бразилската държава Cargill бил обявен за най-добра компания за потребителски продукти в страната през 2012 г.