Cargill се отправя към Атлантическия океан

Началото на 20-те години на миналия век белязало съществена промяна на американския пазар за зърно: Европейските вносители на зърно стъпват на Източния бряг, защото разбират, че вместо да плащат комисиони на американски посредници, те могат да открият собствени клонове и да купуват директно от доставчиците. Президентът на Cargill Джон Макмилън старши установил, че за да бъде в крак с времето, компанията трябва да се разрасне на изток – и то бързо.

„Или ще съумеем да се състезаваме…или европейските фирми постепенно ще ни изместят.“
— Джон Макмилън старши, президент на Cargill

През 1923 г. Cargill се възползвал от неочаквана възможност: придобиването на конкурентната компания Taylor and Bournique Co., зърнен концерн, който наскоро продал активите си. „T&B“ управлявал верига от офиси на Източния бряг, разположени в Бъфало, Ню Йорк, както и във Филаделфия и Питсбърг в Пенсилвания.

За три години Cargill се превърнала в една от най-забележителните организации в търговията със зърно в държавата. Значителният растеж на компанията довел до реорганизация на дейността, което дало възможност за по-ефективно разпределяне, търгуване и съхраняване на склад своето зърно.

С новата си зона на действие на Изток компанията изградила още складове, като впоследствие през 1932 г. към тях се присъединил и най-големият в света зърнотранспортьор в Олбани, Ню Йорк. Мащабният терминал бил разположен в точката на пресичане на канала Ери и река Хъдсън, като по този начин осигурявал двоен достъп до района на Големите езера и Източния бряг, водейки директно в Атлантическия океан.

Новите обекти затвърдили присъствието на Cargill на Източното крайбрежие, като увеличили бизнеса с европейските клиенти и положили основите за бъдеща световна търговия.