Да посрещнем етичните дилеми с кураж

От основаването си през 1865 г. Cargill работи, за да поддържа надеждна и етична репутация. Но с разрастването на компанията, започнала дейност като малка, но развиваща се фирма за зърно и превърнала се в участник в световната търговия, поддържането на интегритета и прозрачността в цялата организация станало още по-сложно предизвикателство, изискващо усилия от всеки служител.

Един такъв служител бил Рикардо „Рик“ Роблес, който работил във фирмата на Cargill за търговия със зърно и продукти на пазарите. Със задачата да търси нови пазари за бизнеса в Латинска Америка той пристига през 1960 г. в Панама, където е представен на бизнесмен от много известна панамска фамилия. Когато двамата се срещат за делови обяд, бизнесменът предлага на Роблес 70 000 щ. долара, за да го наеме за агент на Cargill за Южна Америка. Дълбоко оскърбен от предложения подкуп Роблес става и напуска масата още преди да са сервирани ястията.

След като седмици по-късно се завръща в централата на компанията в Минеаполис, Минесота, Роблес бил извикан от член на ръководството на Cargill Фред Сийд по повод случилото се. За изненада на Роблес Сийд бил научил за срещата в Панама и останал впечатлен от реакцията му. Той поздравил Роблес за демонстрираното устояване на принципите на Cargill и за „нежеланието за печелене на пари по неправилния начин“. Удивеният Роблес попитал Сийд откъде знае за предложението. Сийд обяснил, че е научил за това от Chase Bank в Панама. След като Роблес си тръгнал от обяда в Панама, бизнесменът отишъл във финансовата институция и се оплакал от „човек на Cargill, който се мислел за по-голям светец от папата!“

Рик Роблес от Cargill се връща обратно в 60-те години на миналия век в Панама и разказва своя случай за предложения му подкуп във връзка с бизнеса. 

Този конфликт поставил акцент върху една потребност вътре в разрастващата се организация: макар че Роблес разбирал какво Cargill очаква от него, компанията никога официално не е записала такива правила. През 1975 г. главният изпълнителен директор Уитни Макмилън изпълнил предложението на своя предшественик Ъруин Келм и документирал основните ценности на компанията, като очертал „Декларация на Cargill за бизнес поведение, норми и принципи“.

Документът щял да послужи като рамка за последващи доработки от различни ръководители, включително „Ръководните принципи“ на Cargill, част от по-голям кодекс за поведение, който понастоящем се спазва в рамките на глобалната мрежа на Cargill. Освен че дават указания на служителите в трудни ситуации, тези принципи служат и за важно напомняне: не само резултатите са от значение, но и методите, с които те се постигат.