Голямата иновация на Cargill за влаковите композиции

През 1966 г. Илинойската централна железница (Illinois Central Railroad, ICR) търси партньор за осъществяване на новаторска идея. Вместо да наема отделни железопътни вагони за транспорт на зърното, ICR иска да наеме целия влак. След като разбират, че използването на „влакови композиции“ ще намали значително разходите за транспорт и ще развие селското стопанство и търговията в много райони на САЩ, Cargill се съгласяват да се присъединят. Все пак това означава, че ще е необходимо Cargill да събере невиждано количество зърно – достатъчно да запълни повече от 100 вагона, и то за много кратко време.

Никога дотогава не е правен опит да се предприеме такова действие със зърното. Логистиката и тарифите винаги са правели разходите за железопътен транспорт забранителни. Също така реколтата е била налична само в концентрирани количества и в продължение само на няколко седмици по време на жътва. Освен това, ако зърното престоявало дълго време в складовете, то е могло да се развали. Голямо било предизвикателството да се събере, складира и натовари зърно на 100 вагона.

Cargill са били наясно, че влаковите композиции могат да понижат транспортните разходи с до 50%. Но компанията също така е разбирала, че новият транспортен маршрут ще изисква нов тип вътрешен терминал за износ. Дотогава компанията основно разчитала на водните пътища в страната и наемала отделни железопътни вагони за транспорт.

Cargill оценявали, че железницата допълва водните пътища, като същевременно осигурява на фермите без излаз на море нов достъп до световния пазар. Виждайки съществения потенциал да се даде възможност на повече стопани да доставят зърното си на пазара по-успешно, Cargill приемат предизвикателството с влаковите композиции.

За да се събере партида зърно, която да запълни повече от 100 вагона, Cargill разработват нови съоръжения и техники. За да увеличи капацитета, компанията изгражда верига от нови преработвателни фабрики и складове в голяма част от американския Среден Запад. Cargill разработват вентилационно оборудване и сушилни за съхранение на зърното и запазването му в най-добро състояние дълго време след жътвата. Освен това Cargill инвестират в нов терминал за износ с капацитет 3,6 милиона бушела в околностите на Гибсън Сити, Илинойс.

Най-накрая, през зимата на 1967 г., президентите на Cargill и ICR наблюдават как първата влакова композиция за зърно напуска гарата в Гибсън Сити със 115 натоварени догоре вагона. Превозваща 400 000 бушела илинойско зърно, влаковата композиция се отправя към терминала за износ на Cargill в Батън Руж, Луизиана, като е предвидено да се завърне в Гибсън Сити само след пет дни.

Влакова композиция на Cargill, която се състои от 115 вагона, които общо превозват 400 000 бушела илинойско зърно.
 

Ръководителите на Cargill и Илинойската централна железница заедно отбелязват тържествено първото отпътуване на влаковата композиция.

Пътешествието е съпроводено от сериозни усложнения: под тежестта на максимално натоварения влак пропада железопътен мост, като 14 от вагоните дерайлират. Макар че дерайлирането е неприятен инцидент, Cargill в крайна сметка считат начинанието за успешно осъществено. Компанията извършва най-малко 56 кръгови курса следващата година и доставя над 22 милиона бушела зърно в Батън Руж. Скоро след това Cargill разкриват втори транспортен терминал във вътрешността в Тускола, Илинойс, както и трети в Линден, Индиана.

Влаковите композиции имали революционно значение за зърнената индустрия, а Cargill изиграли ключова роля в това. С течение на времето въвеждането на нови съоръжения и вентилационно оборудване още повече увеличило капацитета на влаковете и тяхната достъпност за целогодишни заявки. Наемането на влакови композиции се превърнало в стандарт за транспортирането на масови обеми и ще се прояви като двигател на основното селскостопанско развитие в следващите години.