Уникалната наука за зърното

През 1922 г. един руски емигрант, наречен д-р Юлиус Хендел, идва в Cargill, търсейки работа. Хендел е експерт по зърнени култури, достатъчно напреднал в областта, за да стане един от първите в САЩ с докторат по въпроси, свързани със селското стопанство. Той също така притежава същия предприемчив дух като Джон Макмилън младши, по това време вицепрезидент на Cargill. Двамата бързо се сприятеляват. С изобретателския си дух и обширните си познания за зърното Хендел е идеалният човек за новата по онова време инициатива за Cargill, свързана с рецептури за зърно: най-модерна аналитична лаборатория.

Лабораторията е открита през същата година. Основната й задача е анализът на зърнената продукция от САЩ по отношение на протеини, съдържание на влага и характеристики на печенето. Начело с Хендел Cargill става една от първите компании в бранша, която оценява зърното по такъв подробен научен начин.

Преди да се изследва зърното на такова ниво, експертите от компании като Cargill преценявали стойността на зърното само въз основа на външния му вид и миризмата. Всъщност, някога се е смятало, че реалното качество на зърното не може да се прецени: пекарите често комбинирали различни партиди зърно, като се надявали, че отличното състояние на някои от тях ще компенсира по-лошото състояние на останалите. Cargill дава идеята да се използва научен анализ и съвременни измервания, за да се определи качеството, което помага да се промени бъдещето на оценката на зърното.

„…Лабораторията на Cargill разкрива потенциала си. Отминаха дните, когато използването и стойността на партидата зърно се определяха, като се преглеждаше шепа зърна“.
– Джон Макмилън младши, вицепрезидент на Cargill

За да разкрие истинското качество на зърното, екипът на Хендел почиства и смила пшеницата, преди добре да я изсуши. Използват се проби, за да се направи тесто, което после се измива при специална температура, за да се премахне нишестето, като остане само глутенът. Количеството глутен, смес от протеини, която придава на тестото еластичната му текстура, разкрива истинското качество на зърното.

Анализът на Хендел прави оценката на зърното по-малко субективна. Но не всички са убедени от самото начало, че идеята да се изследва зърното в лаборатория е добра. Мнозина в Cargill и извън нея виждат в този процес просто една нова мода в бранша и пилеене на пари. Дори самите висши ръководни кадри на Cargill първоначално са скептично настроени към важността на лабораторията.

След време става ясно, че методите на Хендел са от първостепенно значение за бизнеса. Cargill продължава да използва техниките на Хендел, като смесва и класифицира зърното по-ефективно и точно от конкурентите. В крайна сметка тези методи се превръщат в основна пазарна характеристика за зърното на компанията.

Днес учените като правило оценяват зърното по редица фактори, като например тегло, влага, наличие на примеси и процент на увредените зърна – наследството от чудесната работа на Хендел продължава да работи за Cargill. Например през 2012 г. Cargill започва проучване на покупателските навици, за да получи отправна точка за създаването на по-здравословни и по-вкусни пълнозърнести храни. Това е само един от начините, по който Cargill използва опита си, за да развива отрасъла на селското стопанство и да предлага на пазара по-здравословни храни за хората по света.

Преди Cargill да отвори съвременната си лаборатория, учените използват субективни методи, като например оглеждане и помирисване на зърното, с цел определяне на качеството му.