Портрет на един лидер: Ъруин Келм

Годината 1960 била бурна година за ръководството на Cargill. След като президентът Каргил Макмилън претърпял тежък инсулт, а председателят Джон Макмилън младши починал внезапно, нямало членове на семейството готови да ръководят фирмата. Човекът, който направлявал компанията през този преходен период и водил през следващите 17 години, бил Ъруин Келм.

Нает на работа от Cargill през 1933 г. след като завършил Университета на Минесота, Келм започнал като търговец на ечемик. Той бил един от първите, който преминал през иновативната обучителна програма на Cargill, имаща за цел да подготвя перспективни сътрудници за ръководители.

Като търговец той изработил свой специфичен бизнес стил. Годината, в която бил взет на работа, белязала също така отмяната на „сухия режим“ в САЩ, което увеличило рязко търсенето на ечемик за производство на бира. Работата с пивоварните била нова за специалистите от сектора и ечемикът имал безброй разновидности, но Келм приел без колебание предизвикателството, а и възможността, като скоро се присъединил към зърнената борса в Минеаполис, за да купува и складира зърното. Той след това лично изпращал ечемика във вид на мостри на пивоварните, докато правил продажби.

С времето Келм станал един от най-уважаваните търговци на ечемик, веднага разпознаван на борсата по белите си ръкавици, аксесоар, който той пръв започнал да носи, за да си предпазва ръцете. „Имах алергия към пшеничните семена и всеки път като бърках с ръката в някоя от мострите, ръцете ми се обриваха, така че започнах да нося ръкавици,“ спомня се Келм. „Носех ги в сакото на костюма. Те смятаха, че ще съм на пазара, когато нося белите ръкавици и вдигаха цената. Така започнах да ги нося по всяко време.“

С вроден усет към числата Келм продължил да се изкачва по кариерната стълба на компанията, хвален за увереността си, визията и способността да делегира отговорности на екипа си.

Като президент Келм запазил Cargill частна, което давало на ръководителите икономическата свобода да правят нововъведения с дългосрочна перспектива. Като наемал цели влакови композиции вместо единични вагони, той трансформирал сектора за транспорт на реколтата. Като създал мрежа от нови терминали за износ и използвал влакове със 115 джъмбо хопер вагони във всяка композиция, Келм намалил разходите за жп транспорт на Cargill с 50 %.

„Ние не се страхуваме от промените. Стремим се да опитваме нови неща. Икономиката, разбира се, наистина кара хората да опитват нови неща.“
– Ъруин Келм, президент на Cargill

Под неговите иновативни, категорични указания нямало никакво забавяне: компанията се разраствала в световен мащаб, изграждайки нови обекти в Южна Америка, Европа и Азия. Чрез придобивания Келм също въвел нови сфери на дейност, включително стомана, рисков мениджмънт, храни и сол – всяка една разширение на първоначалния опит в зърното на Cargill.

В края на възхваляваните „години на Келм“ той изготвил завещание за успех, като превърнал Cargill от национална зърнена компания в световен лидер в търговията с международни стоки.

Като оставя наследство известно като изключително успешните „години на Келм“, президентът се събира с екипа си на празненството по случай на пенсионирането му през 1977 г. в Пъртшир, Шотландия.