Корабостроене за доставка на военновременни ресурси

През февруари 1942 г. САЩ са въвлечени във Втората световна война. Военните се нуждаят от допълнителни кораби, за да поддържат действията на военоморските сили в Атлантическия океан. Първоначално никой не смята, че Cargill може да партнира по тази задача: въпреки че компанията е построила един танкер през 1940 г., тя търгува със селскостопанска продукция и има минимален опит в корабостроенето.

Cargill обаче има нещо друго – способността да вижда отвъд ограниченията си. Компанията енергично участва в търга и печели поръчката от флота за шест спомагателни танкера за масла и горива (AOG).

Президентът на Cargill Джон Макмилън младши избира нестандартно място за корабостроене в Савидж, Минесота, по поречието на река Минесота. Въпреки недостига на суровини строителството бързо започва на мястото, което по-късно ще стане известно като порт Cargill. От завършването си през 1943 г. до края на войната през 1945 г. портът служи за корабостроителница за танкери и влекачи, поръчани от американските военни.

„Наградата, която получаваме за тези усилия, е единствено в чувството на гордост, което изпитваме, правейки жертви за военните нужди“.
– Джон Макмилън младши, президент на Cargill

Вътрешното пристанище има своите немалки проблеми. Обширните наводнения през април 1943 и май 1944 г. заплашват да спрат корабостроенето. Но 3000 служители доказват своята отдаденост на каузата. Работниците се придвижват с лодки от домовете си до порта всяка сутрин, за да може строителството да върви по график, и нарочно потопяват някои кораби, за да не бъдат отнесени от придошлите води. Като резултат от тежката си работа тези корабостроители на Cargill свеждат до минимум прекъсванията, като продукцията на танкери и влекачи за правителството на САЩ продължава.

На 6 май 1943 г. нестандартният порт пуска на вода кораба USS Agawam, първия танкер на Cargill, пред множество ликуващи хора в корабостроителницата. До края на войната порт Cargill построява 18 океански кораба за флота, четири влекача за армията и печели първата си престижна награда „E“ от армията и флота за отлични резултати в производството на военно оборудване. Всъщност танкерите са така добре построени, че продължават да служат и след войната, някои като част от гражданския флот. Един от корабите остава на служба 35 години след построяването си.

Успешните дни за порт Cargill не приключват с края на Втората световна война. Той продължава да бъде важен център за транспортирането на зърното на компанията, като разширява обхвата на бизнеса и достъпа до нови пазари за Cargill.

ицепрезидентът Остин Каргил (вторият отдясно) води делегация от военни в порт Cargill, които по-късно присъждат на Cargill награда за отлични постижения в производството на военно оборудване.